Гръбнакът на дявола (2001)

Животът винаги е по-опасен от смъртта. Докарал нужния темперамент с мекиканския си филм от 1993 г. “Cronos” и последвалият американски хит “Мимикрия”, режисьорът Гилермо дел Торо се връща към испанския език с “Гръбнакът на дявола”. Съдържаща адекватната атмосфера, тази призрачна история е ситуирана в сиропиталище в годините на Испанската Гражданска война (по-точно през 1939-та). Истинското достойнство на този филм е, че успява да бъде страшен чрез своя сюжет и начинът, по който е разказан, а не чрез разните му там специални ефекти. Разследвайки загадъчното изчезване на обитател на дома, младият Карлос (Фернандо Тиелве) пристига в сиропиталището, което е далеч от войната – ръководено с любов от директорката Кармен (Мариса Паредес, “Всичко за майка ми”) и проф. Касарес (Федерико Лупи, “Спиралата”). Всеки от тях обаче има и тайно странично занимание – тя се занимава с контрабанда на злато, а той – на алкохол. Докато опознава обитателите, Карлос надушва неясните мотиви на Хасинто (Едуардо Нориега, “Никой не познава никого”) – агресивният млад портиер, който е хвърлил око на скритото богатство на директорката. Карлос е посетен от духа на дете, което непрестанно му предсказва какви ще са пагубните последствия от алчността на Хасинто. Дел Торо залага на мрачната визия, като особено постижение е духът, който винаги се явява сякаш изпод водата, дори и да се разхожда из залите. Не по-малко майсторски са поставени и сцените с децата. Рядко филм на ужасите е бил толкова чувствителен към тегобите на израстването, колкото е “Гръбнакът на дявола”.

2 номинации за “Гоя” ’01 – за костюми и специални ефекти Номинация от Академията за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за най-добър филм на ужасите, 6 награди и други 4 номинации.