Действието във филма се развива в планините на фашистка Испания, във военен лагер, който се бори с бунтовниците. Офелия, младо момиче с диво въображение, увлечена по книги и приказки, пътува със своята слаба и бременна майка, за да се срещне с втория си баща – безмилостен капитан от испанската армия. При пристигането си тя открива лабиринт и се запознава с фавн, който й казва, че тя е принцеса от Подземния свят. Той й обещава тя да слезе долу и да се събере отново с истинския си баща, само ако изпълни три задачи за него. В опитите си да свърши всичко, Офелия трябва да се справи със същността на смъртността, абсурда на войната и значението на саможертвата.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Може би най-често срещаната професионална характеристика, дадена на филма „Лабиринтът на Пан“, наистина отразява същността на случващото се на екрана – мрачна фантазия. Това не е филм за деца, не само заради темата за възрастни за последствията от Гражданската война в Испания и не само заради насилието, което в някои моменти шокира зрителя. Визуалната и разказвателната част са наистина мрачни и напомнят оригиналните, неадаптирани за деца, приказки на Братя Грим. Историята за избраното дете, което е изправено пред поредица от изпитания, съвсем не е нова като идея. И все пак сюжетът е завладяващ с необичайно представяне на разказа, способност за експериментиране, като същевременно остава доста прост в своята същност. Визуализацията на всичко това в „приказната” част от лентата е наистина впечатляваща, шокираща и изключително креативна по своята същност. Актьорският състав е на изключително високо ниво, а изпълнението на малката Ивана Бакеро е изумително професионално. Филмът е получил общо 109 награди и 115 номинации, което ярко показва, че лентата е нещо, което е съвместимо с шедьоврите в киното.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.