Владислав Шпилман е пианист във Варшавското радио. Когато нацистите окупират Полша, той става свидетел на създаването на еврейското гето и на депортирането на семейството си. Благодарение на своя късмет успява да се измъкне, известно време остава затворен, после се свързва със съпротивата и се крие, за да оцелее. Месеците минават и той вече не свири на пиано.
“Пианистът” е разказ за необикновената съдба на привидно обикновен човек, когото Ейдриън Броуди интерпретира с неочаквана експресия. Формално погледнато, филмът е резултат на всички предишни експерименти на Полански, поставени тук в услуга на неговото най-лично и амбициозно творение. Съчетани са съспенс и документален реализъм, а при снимането на уличните сражения и щурмуването на сгради се навлиза в полето на откровения екшън.Виртуозността на Полански е изцяло подчинена на сюжета. Избягвайки всички клопки на темата, режисьорът се съсредоточава върху възхвалата на изкуството като универсален език. Той използва своето кино, за да свидетелства и убеждава, да споделя и обединява. С аргументите, които превежда Полански, неговият “Пианист” е неопровержим.