Чао, палячо (1983)

Те се срещат случайно. Ламбер (Колюш) работи на бензиностанция, а Бенсусан (Ришар Анконина) е млад арабин без уточнена професия. По-точно не работи никъде, но има работа – продава наркотици. Но когато Бенсусан решава да измами шефовете си, те го убиват. Ламбер не е работил през целия си живот на бензиностанция. Някога е бил полицейски инспектор, и то много добър, но не е могъл да спаси сина си от дрогата и той е починал от свръхдоза. Ламбер знае отлично кой е и поема неочаквано върху себе си отговорността за смъртта на Бенсусан…  

Колуш е известен и популярен в Европа (но никак у нас) с комедиите от началото на 80-те “Инспектор Ла Бавюр” и “Банзай”. Но в тези години  представата за това как изглежда Париж не е такава, каквато ни се показва в настоящия филм “Чао, палячо” – свят на затрупани с боклуци странични улички и арабски квартали на Париж, дилъри на наркотици, психически деформирани младежи без перспективи в живота… Мигранти, дилъри на наркотици, умора и празнотата в живот, изпълнен с алкохол… Колко познато е всичко това към днешна дата. Колюш е абсолютно неузнаваем в трагичната роля на пиянстващ пенсиониран полицай, понастоящем служител на бензиностанция, който среща млад наркодилър и първоначално някак наблюдава отстрани престъпните му авантюри. Филмовото действие е привидно спокойно с детайлно вглеждане в ежедневието и бита на героите и разчита предимно на страхотното актьорско трио: Колюш, Ричард Анконина и Аниес Сорал. В играта на Колюш се усеща прочутата френска театралната школа. Като “минуси” може да се споменат неравната драматургията, атмосферата на тотална безнадеждност, която в никакъв случай не е пресилена…