Средата на 70-те. Западна Германия. Търсейки спасение от дъжда, възрастна жена влиза в бар, чийто редовни посетители са марокански гастарбайтери. Словоохотливостта й прави впечатление в полупразното заведение. Досаден и подтикнат от немската си любовница, значително по-млад арабин кани непознатата на танц, а после решава да я изпрати. Али за първи път е срещнал уважение и интерес у местен човек, а Еми си е върнала отдавна загубената радост от живота. Двамата намират един в друг спасение от самотата си, но светът не остава за двама. Ако страхът от разликата във възрастта може да бъде удавен в споделените малки радости, ксенофобското общество ежедневно иска трупа на тяхната близост. Любовта на Еми все по-трудно устоява на изолацията. За Али усилието да се приобщи към нейния свят постепенно натежава в бреме. Удобното съществуване ден за ден на предишния емигрантски живот проблясва като завръщане към себе си…