Двойнственият живот на Вероник (1991)

Награди: МКФ в Кан – за женска роля (Ирен Жакоб), ФИПРЕССИ и нагр. на Екуменическото жури; Полски филмови критици – за най-добър филм; Faro Island Film Festival – най-добра актриса; Френски синдикат на филмовите критици – за чуждестранен филм; Лосанджелиски филмови критици – за музика (Сбигнев Прайснер); Национално общество на филмовите критици на САЩ – за чуждоезичен филм; Сан Хорди – за чуждестранна актриса и др.

Анотация и рецензия: В света има две много сходни момичета със същото име. Вероника живее в Полша, има прекрасен глас и започва да се изявява на сцената. Друга Вероника живее във Франция и също мечтае да се изяви в музикалното поприще, но не успява да изпълни желанието си и затова намира утеха в любовта … Сякаш нещо невидимо ги свързва, когато жизненият път на едната завършва, а другата изглежда, че ще продължи по някакъв начин живота й…

——————————————————————————————————–

Всеки филм на Кешловски не е просто филм, той е цял свят, изпълнен със символи, понякога с фина ирония, чувственост, понякога дори и еротизъм (който никога не преминава границата, за да го превърне във вулгарност). Филмите му са подходящи за онези хора, които не търсят повърхностното и очевидно в посланието си (или липсата му) в киното – всичко тук е обвито в мистериозност и ще отнеме много време за размисъл на мислещия зрител, за да стигнем до същността на многобройни художествени алюзии. Точно такъв е и този филм, който завладява сърцето и ума . Филм, който не показва съмнителната истина като единствено вярна, не се опитва да ни наложи някакъв субективно извлечен морал, не се натрапва със своята прямота и примитивност, а ни потапя в света на алегорията и фантазията. Едва ли е нужно филмът на изключителния полски режисьор Кшищоф Кешловски да се преразказва, защото не може да се изрази с думи – това е един от филмите, които просто трябва да гледате, гледате и усещате. За повечето от зрителите истинската връзка на главната героиня с нейния двойник остана загадка и това в това се състои красотата на тази лента. Оставя се място за въображение, омагьосва, очарова, изумява. Ако след като прочетете това, все още се колебаете дали да гледате този филм, просто послушайте песента на Збигнев Прайснер “Enfer” и тя със сигурност ще разсее съмненията ви. (Синеаст по материал от КПР)

Филмът е от The Criterion Collection