Малена (2000)

Ренато (Джузепе Сулфаро) е будно момче с буйно въображение на прага на пубертета. И той, като всичките си съученици и повечето възрастни мъже в града, е тайно влюбен в местната красавица Малена (Моника Белучи). Тя е обект на похотта на съгражданите си и на злостните клюки на техните законни съпруги, които не понасят съперницата си. Единствено малкият Ренато обаче ще научи нейната истинска история и винаги ще я помни като своята първа голяма любов. Едва ли има друг режисьор в модерното кино, който може по-деликатно и поетично от Торнаторе да пресъздаде трепета на сексуалното пробуждане на едно момче. Снимки на голи жени и скришни занимания в кревата – неща, през които преминава всеки бъдещ мъж, са показани със затрогващо и свежо чувство за хумор. Но талантът на Торнаторе проличава и в нещо не по-малко важно – той прави своя поклон пред шедьовъра на Фелини “Амаркорд”, пресъздавайки в най-колоритни детайли животът в градчето, обитавано, както навсякъде в Италия, от невероятни чудаци – хора, които се молят и клюкарстват с еднаква страст, докато по радиото вървят сводките за хода на войната. Малкият Сулфаро е просто идеалният избор за нелеката роля на Ренато. А Белучи прави ролята на кариерата си, превърнала я в новия италиански символ на женствеността и проправила й път към ангажименти във филми от всякакъв калибър – от европейско комерсиално кино (“Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра”) през стандартни холивудски хитове (двете продължения на “Матрицата”) до истински добро кино (“Необратимо”).