Тарзан и русалките (1948)

В тропическите лесове, където живеят Тарзан (Джони Вайсмюлер) и Джейн (Бренда Джойс), добри новини идват от сина им Бой, който им липсва, защото учи в Англия. В това време Тарзан спасява красива и стройна девойка от местно племе, заплетено в мрежите му. Тя бяга от родния си остров, за да не бъде принесена в жертва на бог Балу, в когото не вярва, защото не е бог, а човек, облечен като идол. Докато разказва историята си, преследвачите й изскачат от джунглата и я откарват с лодка по реката. Смелият Тарзан се втурва в преследване на похитителите и приключението започва…

Последният “Тарзан” на Джони Вайсмюлер датира от 1948 г. И въпреки че времетраенето на кинолентата е минимално в сравнение с останалите, най-голямото й преимущество е, че е заснета за първи път в натура – в околностите на Акапулко и в нея участва местното население, което придава свежест и някаква „реалност” на действието. Красивите пейзажи и архитектурата са допълнени с екзотичния чар на актьорите, в по-голямата си част натурщици, придаващи на измислената история приказен привкус. Вайсмюлер на воля се гмурка в прозрачното море и за последен път допълва образа на героя си, останал еталон, ненадминат в следващите продукции, опитващи се да възкресят славата на митичната личност сътворена от Бъроус. (Синеаст)